Ниското ниво на необслужваните банкови кредити  България ще се запази

Ниското равнище на необслужваните банкови заеми  България ще се резервира най-малко доникъде на 2024 година, като наклонността по-късно може да се обърне, по-отчетливо през 2025 година, само че растежът в просрочията ще е по-скоро равномерен и без внезапни придвижвания нагоре. Това предвижда една от водещите компании за изкупуване и ръководство на отговорности в България - Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ). Сценарият стъпва на разбор на макроикономически данни, динамичността на кредитирането в България и Европа и ръководството на кредитните портфейли на банките. Още по тематиката 16 ное 2023 Качеството на банковите активи в България остава устойчиво към този момент Рязкото повишаване на лихвите и възходящите разноски за обслужване на отговорностите в Европа, в композиция със забавянето на икономическия напредък и високата инфлация, към момента не се отразяват осезаемо на потребителите и бизнеса в България, съгласно специалистите в АСВ. Затова и в кратковременен проект не се чака доста оскъпяване на заемите и утежняване на качеството на кредитните портфейли. В момента лихвите по заемите в България, изключително на ипотечните, са по-ниски от тези в редица страни в еврозоната поради свръхликвидността на локалните банки. Затягането на паричната политика в Европа и ограниченията на Българската национална банка (БНБ) за изстудяване на кредитирането - антицикличните буфери и повишението на минималните наложителни запаси, сигурно ще оставят отпечатък, само че по-скоро в средносрочен интервал, а през идващите 12 месеца инерцията в бранша от последните години ще продължи, планува АСВ. Причината - от една страна към момента високата претовареност и възходящите междинни приходи в българската стопанска система, освен това с изпреварващ ритъм на приръст по отношение на този на разноските и инфлацията като цяло (от януари 2022 година до септември 2023 година междинната брутна работна заплата в България се е повишила с над 30% и към този момент надвишава 2 хиляди лева - най-силният растеж от интервала преди присъединението на страната към Европейски Съюз, а за същия интервал пенсиите са се нараснали с над 60%), и от друга - високата ликвидност в банковия бранш, която разрешава на кредитните институции да поддържат по-ниски лихви по депозитите и заемите по отношение на тези в редица други страни в Европа (по данни на Българска народна банка междинният лихвен % за новоотпуснатите жилищни заеми в левове през септември е 2.61%, до момента в който по данни на ЕЦБ междинната рента за нови ипотеки в страните от еврозоната е 3.93%). “България към този момент е измежду дребното, запазили финансово успокоение в Европа във връзка с лихвите по заемите. При настоящата претовареност и продължаващия растеж на приходите, потребителите в страната се оправят с разноските и обслужването на своите отговорности относително добре. В момента делът на просрочените заеми е рекордно невисок, хората всеобщо са заети и възнагражденията им като цяло към момента нарастват. Това им оказва помощ да се оправят с погасяването на своите отговорности, при все че, че разноските за живот също се усилват “, разяснява Димитър Бончев, ръководител на съвета на шефовете на АСВ. Прогнозата му е, че просрочията няма да набъбнат осезаемо в месеците до края на идната година. “Икономическият напредък неизбежно ще се забави вследствие на преместването на отрицателните резултати от другите стопански системи в Европа, само че това няма да докара до важен растеж на неприятните заеми в кратковременен интервал ”, успокои той. Изкупуването на просрочени отговорности продължава и сега Независимо от прогнозата за задържане на неприятните заеми на ниско равнище в идващите месеци, банките и небанковите финансови институции не престават да чистят своите салда от остарели необслужвани заеми, излиза наяве още от данните на АСВ. Сделки на пазара в последните две години не липсват, въпреки и надалеч по мярка от тези в интервала 2018 година - 2019 година От АСВ показват, че вложенията й в нови портфейли за първите 10 месеца на 2023 година нарастват малко над 2 пъти по отношение на същия интервал на 2022 година Това частично се дължи и на тактиката на АСВ да възвърне пазарен дял и да остане водеща компания в бранша след промяната на собствеността й. Компаниите за изкупуване и събиране на вземания са основен сътрудник на банките и небанковите сдружения за кредитиране при отписването и продажбата на портфейли с необслужвани заеми. Те бяха и в основата на прочистването на токсичните активи, насъбрани в икономическата рецесия след 2009 година Според данни на АСВ за интервала 2017-2022 година финансиращите сдружения са предложили за продажба портфейли с обща номинална стойност близо 10 милиарда лева Рекорден размер беше реализиран през 2019 година, когато общият номинал на търгуваните портфейли надвиши 3 милиарда лева Новото обикновено - продажба на несъбрани вземания на ранен стадий и регулярно Една от главните промени в бранша през миналите, динамични за пазара години, е построеният табиет на финансовите институции да продават своите портфейли с просрочени заеми интензивно, регулярно и на все по-ранен стадий, с цел да не се натрупват в балансите. В резултат на дейното присъединяване на фирмите за изкупуване на вземания и развиването на вторичния пазар, даже и при превръщане на настоящия удобен тренд и ново струпване на неприятни вземания, банките и небанковите финансови институции са надалеч по-подготвени и устойчиви по отношение на интервала след 2009 г. За тази смяна в държанието на кредиторите способстват също регулациите и ограниченията на евроинституциите. Влизането в действие през 2018 година на интернационалния стандарт за финансова отчетност (МСФО) 9 принуди кредитните институции да усилят доста разноските за хранителни запаси по нередовно обслужвани заеми. Година преди този момент министрите на финансите на страните-членки одобриха проект за битка с необслужваните заеми, прераснал през 2021 година в инструкция, която всяка страна в Европейски Съюз се ангажира да вкара в своето законодателство в период от две години. Отделно, преди две години Европейската комисия одобри тактика за попречване натрупването на неприятни заеми, в която акцент беше точно развиването на вторичния пазар на изкупуване на портфейли с просрочени отговорности. Тенденциите в Европа благоприятстват неподходящи последствия Сега обаче тъкмо трендовете и процесите, които текат в Европа, са факторът, който може да утежни кредитирането в България в средносрочен интервал, предизвестяват от АСВ. След години на разхлабена парична политика с нулеви и даже негативни лихви, кредитен взрив и фискална агресия посредством бюджетни дефицити и дълг, наклонността на Стария континент сякаш към този момент се обръща. След невиждана серия от 10 поредни покачвания, стартирайки от негативни равнища – минус 0.25%, главната рента на ЕЦБ доближи 4%, което е най-високото равнище от основаването на еврото. Освен това, европейската стопанска система е пред криза, а високата инфлация изяжда приходите на семействата, което е причина за растеж на неприятните заеми. Според последните данни на ЕЦБ към юни 2023 година, необслужваните заеми на банките в еврозоната остават на равнище от под 2% от общия кредитен портфейл, което е най-ниското ниво, откогато се събират данни. Не липсват обаче изпреварващи индикатори за превръщане на тренда. През последните четири години, през които общият кредитен портфейл в Европейски Съюз се е повишил с 25%, заемите, класифицирани като такива във фаза 2 - “нередовни ”, са скочили два пъти повече - с над 50%, което е предвестител на проблеми. Също по този начин, съгласно тазгодишния Европейски отчет за потребителските заплащания (European Consumer Payment Report), над една трета от европейците (35%) са пропуснали да платят в точния момент най-малко една сметка през последните 12 месеца – най-високият дял от 2019 година насам. Инфлацията и повишението на разноските за обслужване на заемите притискат в допълнение семействата в Европа, чиито действителни приходи стагнират и даже понижават, предизвестяват създателите на отчета. Нелошите вероятности за неприятните заеми в България В България равнището на необслужваните заеми в банковия бранш, въпреки и рекордно ниско, продължава да бъде над междинното за Европейски Съюз. По данни на Българска народна банка в края на септември делът им е 3.81%. В последните няколко години той понижава съвсем непрестанно, главно поради продажба на портфейли към профилирани компании. Според екипа на АСВ делът на просрочените отговорности ще стартира да пораства след средата на идната година, само че последователно и без да има трагични растежи като тези след рецесията през 2009 година За опасности в бранша предизвестява и Българска народна банка. В последното издание „ Банките в България “ централната банка отбелязва, че способността за обслужване на отговорностите може да отслабне, което да докара до повишаване на необслужваните заеми и на разноските за обезценки. От планини до падини от несъбираеми заеми Рекордно дребният дял на просрочените банкови заеми в Европа и България идва след десетилетие на пречистване от тях. Всичко стартира с финансовата рецесия от 2008-2009 година, след което последва десетилетие на струпване на размери от необслужвани заеми. През 2015 година тяхното равнище доближи пиковите 1.2 трлн. евро или 6% от общия кредитен портфейл в Европейски Съюз. След това делът им последователно намаляваше. Към юни 2023 година общата им стойност се пресмята на 361 милиарда евро или 1.8% от всички отпуснати заеми в страните-членки, най-ниската стойност до момента. По този метод за едно десетилетие банките в Европа съумяха да понижат просрочените си заеми със 70% и значително да се оправят с резултатите от финансовата рецесия и последствията от нея, а през днешния ден са в много по-силна позиция спрямо интервала след 2008-2009 година Сходна е наклонността и в банковия бранш в България. През годините банките в страната отчитаха по-висок дял на необслужваните си заеми по отношение на междинното за Европейски Съюз, само че това е обезщетено от много по-високи равнища на ликвидност и финансова адекватност спрямо останалите държави-членки. Новите опасности През миналото десетилетие Европа съумя да реализира забележителни резултати и да се оправи с казуса с неприятните заеми. В последните години до 2021 година в това число обаче се наблюдаваше мощен растеж на кредитирането поради разхлабената парична политика. Отделно, с коронавирус пандемията, която избухна през 2020 година и последвалата енергийна рецесия през 2022 година, държавните управления в Европа отпуснаха големи дотации и прехвърляния в поддръжка на бизнеса и жителите. Всичко това може да значи нови провокации пред качеството на банковите активи, изключително с внезапния скок на лихвите, което оскъпи финансирането за бизнеса и потребителите. Затова ограниченията за преодоляване растежа на необслужваните заеми ще бъдат от основно значение за опазване на икономическата непоклатимост, а фирмите за изкупуване и събиране на просрочени отговорности ще играят основна роля в обезпечението на навременните заплащания и обезпечаването на опция за банките да разтоварят балансите си от несъбираеми вземания.